„Една българка“, Иван Вазов

Спомняте ли си този паметник на кого е посветен? А датата, на която се чества този велик българин по стар стил? Паметникът е построен от признателните потомци в памет на Ботев и неговитe четници, на връх Околчица - най - близкото достъпно място до лобното място на поета, революционера и журналиста. По стар стил датата, на която е убит, е 20 май. Но каква е връзката между Ботев, Вазов и „Една българка“?

Днес ние може би сме щастливци - имаме някаква яснота къде е лобното място на Христо Ботев. Но това не е било така дълго време след 1878 година. Единствените оцелели след случилото се на 20 май 1876 година някъде между връх Вола и връх и Камарата, Никола Обретенов и Димитър Тодоров - Димитрото, цели 57 години не казват истината нито за смъртта на гениалния поет, нито за мястото на убийството. Дават противоречиви и противоречащи си сведения.

Трудно е да се родиш след Христо Ботев, почти невъзможно е да достигнеш висотата на поезията и публицистиката му дори днес, но много по-трудно е било да си съвременник на Ботев, да твориш успоредно с него, да милееш за родното и да му изграждаш пантеон, а всъщност да не знаеш дори къде е паднал убит за „...свобода и смърт юнашка!“!

Още по - трудни са всички тези неща, когато носиш името Иван Вазов! Родолюбецът Вазов, човекът, написал „...всичко българско и родно/любя, тача и милея.“, през 1899 година тръгва по стъпките на четата, за да намери, по описания на живи тогава четници, лобното място на Ботев. До мястото на смъртта на героя не стига, но открива важен епизод от историята в един местен хан. Връща се към първоначалната си цел отново през 1907 година.

На път за връх Околчица, където са били последните сражения на четниците, Иван Вазов минава през Черепишкия манастир и малкото планинско селце Челопек, за да търси мястото на Ботевата смърт. И тук, в едно ханче по пътя, научава историята за силната, здрава и набожна балканджийка Пена Цветковска ( наричана по името на мъжа си Илийца - тоест „жена на Илия“), която е помагала на „малкото оцелели ботеви четници“...

Много са нещата, които свързват автора Иван Вазов с романтика Христо Ботев в разказа „Една българка“. И макар Вазов да не включва името на Ботев в цикъла си „Епопоея на забравените“, той търси лобното му място, върви по стъпките му в Балкана. И така стига до наследника на смелата и силна българка. Наследникът на Илийца - невръстният в разказа Дано, е разказвал, че спасеният четник се е върнал в Челопек, по време на Дановата сватба, за да благодари на своята спасителка, но тя вече е била починала.

Вазов се впечатлява от разказа на местните и от постъпката на жената, отглеждаща сама внучето си, и така се ражда разказът „Една българка“ - художествен свят, преплетен с истина, който ни показва самоотвержеността на една обикновена българска жена. Затова и името на разказът е само „Една българка“, а не конкретното име на Илийца, защото според авторът това може да бъде направено от всяка българка.

Сюжетът на разказа лежи върху реалните исторически събития, случили след убийството на Ботев на 20 май (2 юни). Четата вече е разделена на части и всяка част се опитва да се спаси. Мястото и времето на действието в разказа са абсолютно точни спрямо събитията от периода. Първото заглавие, с което е публикуван разказът в списание „Българска сбирка“ през 1899 година е „Челопешката гора“, но през 1902 г, в сборника „Пъстър свят“ вече е със заглавието, с което го познаваме днес.

Разказът „Една българка“ има подзаглавие „Исторически епизод“, чрез което авторът иска да наблегне на достоверността на разказваните събития в творбата. Непосредствено след подзаглавието разказът ни потапя в атмосферата на 1876 година в бунтовния месец май: „След обяд на 20 май 1876 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" във Врачанския балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката потеря...“.